Похвално слово за Успение Богородично от Св. Климент Охридски

Успение Богородично

"Възлюбени,

Ето сега светло празненство! Дойдете, ликувайте, да се насладим на това предивно чудо! Като отхвърлим житейския мрак, нека просветлим телесните си очи и да се издигнем с духа си, за да съзерцаваме предивното успение на Майката на Господа: да видим и Неговите ученици, дошли върху облаци и събрали се да съпроводят пречистото тяло на истински пречистата и преславна наша Владичица Богородица и Приснодева Мария."

Цялата проповед


Приветствени слова на отец Ангел Ангелов, протосингел на Софийска света митрополия, в столичният храм "Св. Мъченица Параскева" по случай Рождество Христово, 2012 г.:

Приветствени слова на протосингела на Софийска св. митрополия ставр. ик. Ангел Ангелов

Приветствени слова на Негово Преосвещенство
Знеполският епископ Йоан,
викарий на Софийска митрополия*

Приветствени слова на Негово Преосвещенство Знеполският епископ Йоан

*Приветствени слова на детският фестивал за православни песни "Осанна във висините" в столичният храм "Св. Мчца Параскева", 8 май 2012 г.




† На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф

За личното ни взаимоотношение с Богомладенеца


икона Рождество ХристовоОтново е Рождество Христово. В духа на православната ни църковна традиция и тази година нека се поздравим с Рождения ден на нашия Спасител и Господ Иисус Христос.
Ние, българите, вече 1145 години вярваме и изповядваме, че заради нас и нашето спасение Бог Отец изпрати Своя Единороден Син от небесата, Който се въплъти от св. Дева Мария и стана Човек. Точно това събитие велелепно празнуваме на Рождество Христово, като със страх Божи, вяра и любов се веселим и тачим Неговото явяване на земята.
Така и подобава: изпратен ни от Бога Отца с любов, ние трябва да отвърнем на Неговия жест по същия начин, т. е. да посрещнем Богомладенеца Христос с любов. Такава е и Неговата Първа заповед: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила" (Марк 12:30).
Всичко, което правим в Българската православна църква - да ходим на църква, да палим свещи, да се молим, да постим, да се изповядваме, да се причащаваме, има тази едничка цел - всичко това да правим, за да обикнем сладчайшия Христос.
Грешка е да твърдим, че вършим всички тези неща, само за да станем по-добри човеци. Защото, ако Българската православна църква имаше за цел да ни направи по-добри хора, тогава нямаше да има смисъл да придобиваме лична връзка с Христос, нито пък щеше да има смисъл Христос да дойде на земята. Хубаво е да проумеем, че нашата връзка с Него - с Бога е отношение на любовта, взаимоотношение, което не можем да обясним чрез разума, защото любовта превъзхожда разума. Любовта е над логиката!
Божията любов превъзхожда човешкия разум. Затова, българските светци са си имали "своя си" логика, непонятна на неохристовения човек. Тяхната логика е логиката на любовта. Тъкмо на това ни учи и Българската православна църква - да обичаме Господ Иисус Христос.
Личното ни взаимоотношение с Богомладенеца Христос е нещо, което ни помага да стигнем и до Христовата любов. Когато стигнем до Христовата любов, тогава притежаваме всичко, казано в Евангелието, т. е. личното взаимоотношение на човека с Бога.
Празникът Рождество Христово ни помага най-много да проверим сърцето си дали се е променило или не, дали сме се свързали с Христос лично или просто се задоволяваме с религиозните си задължения пред Него и невястата Му - Църквата, без да имаме лично отношение с Бога, поради което и Бог няма да ни се открие.
На този велик ден на Христовото Рождество апелирам към всички, които сега четете, да обърнете вниманието си върху себе си и да разберете, че Българската православна църква е лечебницата, която ни лекува, карайки ни да обичаме Христос. А Христовата любов е пламъкът, който се разгаря и гори в сърцата ни. Всеки от нас трябва да изследва себе си дали се намира в Христовата любов. Ако виждаме в себе си пороци, користолюбие и лукавство, тогава трябва да се безпокоим. Защото не е възможно Новородилият се Христос, Чийто Рожден ден празнуваме днес, да е в нашите сърца, а да сме кисели като оцет. Не е възможно да се молим и да сме изпълнени с жлъч срещу другия човек. Не е възможно да четем Евангелието и да се караме с брат си или сестра си. Не е възможно да сме православни българи, членове на която и да е Българска православна църковна община по света, а в същото време да не сме научили азбуката на духовния живот. А тази азбука е любовта, която „всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява" и „никога не отпада" (1 Кор. 13:7, 8).
В чест на Рождество Христово нека потушим в нас егоизма и всички онези неща, които, за съжаление, ни правят за смях и ни карат да изглеждаме неразумни пред Богомладенеца. Да се смирим и да започнем да поправяме себе си чрез покаянието, което се ражда като плод на смирението. Вместо да търсим оправдания, нека изследваме себе си дали Божията любов е в нас, която може да изцели нашето същество. Нека станем хора, изцелени от страстите и греха.
Може би ще запита някой: Да, хубаво е това, но как да стигнем до него?
Ето - Христос се роди, Той е вече на земята. Той е сред нас. Крачи с човешки стъпки редом с нас. Името Му е Емануил, което ще рече: „С нас е Бог!" Наречен е още „Иисус, защото Той ще спаси народа Си от греховете му" (Мат. 21:23). Той е добрият  Лекар - да се оставим с вяра в Неговите ръце. Той знае за всеки един от нас какво е необходимо. Само Той може да ни води по пътищата, по които с течение на времето можем да се усъвършенстваме с възможност дори да стигнем до богоподобието. Да имаме вяра в Него. Той е пътят, истината и животът. Той бди над нас и има грижата за нашето добруване.
Прочее, да помолим Новородилия се Богомладенец да ни благослови да видим Божието чудо в наши дни - да възлюбим Бога, та Неговата любов да ни съпътства, да бъдем хора, които се преобразяват с Неговото име и в Неговата благодат.
Честито Рождество Христово!
Божията милост и любов да бъдат с всички вас през Новата 2011 година!

Източник: Българска Патриаршия (http://www.bg-patriarshia.bg)